неделя, 19 ноември 2017 г.

20 месеца майка

Какво е да си майка за първи път. Кратък разказ от 9 месеца бременна до 20ти месец майка...
 Как мислиш, че ще се случват нещата и какво реално ще се случи, когато вече детето се роди са две коренно различни неща. Мислех си: "О, как ме виждаш аз да се притеснявам за такива глупости"... или -"аз никога няма да правя като тях".
Много често чувах думите: "Ще видиш като се роди!" И да, тогава аз за първи път прогледнах. Не само видях, аз все още продължавам да гледам през очите на тези майки, които са минали по този път...
Имах една сравнително лека бременност през 2015та година, което ме прави страшно благодарна. Коремът си растеше, бебето в него не се спираше, аз се чувствах страхотно. Нямах сутрешно гадене, нито веднъж не ми е ставало лошо. Намирах се дори за доста привлекателна, което може и да се е дължало от хормоните...хаха. Определено се наслаждавах на тези 9 месеца, в които аз не се спирах, буквално. Ходихме на почивки, обикаляхме заведенията с мъжа ми, нощният ни живот кипеше ( в сравнение със сегашният ми). От самото начало знаех, че ако няма медицинска причина да родя секцио, то определено ще искам да мина по пътя на мъчителните контракции и трепетно чаканите 10см разкритие.... Също така исках да родя запомнящо се, поне за мен хах. Не исках да се чудя, това контракция ли е, или пък това дали е окоплодна течност. Исках да съм на 100% сигурна, че се започва, че голямото чудо ще се случи съвсем скоро... така и стана. Естествено бях подготвена психически какво да очаквам, от сестра ми, която пък беше прясно родила 7 месеца преди мен и ме беше направила горда леля на прекрасно момченце. И така аз неотлъчно следвах нейния пример за лекари и болницата, в която бях решила да родя.
Терминът ми беше за 18.02.2016г. Хубава дата, естествено не очаквах да родя точно на 18ти, предпочитах да е няколко дена по-рано, тъй като накрая вече трудно се дишаше. Може би защото имах голям корем за моите 160см за пред обществото (158см реално ;), просто наистина си беше огромен...  Така и се случи... Имахме семейно събиране в родителите ми, които за радост живеят точно над главите ни. И така добре похапнали, аз и коремът ми полегнахме на спалнята на майка ми, където се събрахме по женски заедно със сестра ми и майка ми, както обикновено, оставяйки мъжете да си допиват в съседната стая. Учудващо бебето нея вечер, което забравих да уточня, че след дълги съмнения какъв пол ще се роди, се оказа, че е момиче, беше изключително спокойно. Не щурмуваше с крайници, не хълцаше интензивно, а леко и спокойно си се приготвяще за срещата си с мен. И така стана 1ч. след полунощ и ние с мъжа ми се прибрахме в семейното ложе, т.е. на долния етаж. Пооправихме се набързо и си легнахме... но аз така и не заспах. Естествено, последните месеци ставах по 100 пъти на вечер да ходя до тоалетната, закон на всяка бременна. И така на 14ти февруари в 2часа и 15минути станах и повече не легнах... е поне в моето легло. Още в момента, в който се изправих от леглото от мен започна да се излива течност и естествено се светнах. Беше се започнало. И така набързо вече имах уговорена среща с лекаря ми в 3 часа пред болницата. И от мен все още продължаваше да си тече... И в хола, и в тоалетната, общо взето бях си оставила следи навсякъде из апартамента. След 45 минути вече бях в болницата, бях си оставила следите и върху лекаря ми, който не знам защо реши да ме провери за разкритие преди да е заменил ризата с бялата си престилка и преди да си махне часовника... Няма да изпадам в подробности за клизми, за честите посещения в предродилна от лекари подпитващи ме дали са започнали контракциите и за ръчните проверки за разкритие. Вече в 8часа сутринта ми беше поставена система, знаех, че ще се стигне до там, тъй като нямах никакви контракции. И така се започнаха и контракциите, а те като започнат, се молиш вече да приключват, но уви, те стават още по-интензивни, до момент, в който тялото ти започва само да прави мост от болка. Но нали това си и бях поискала, да премина през цялостната картина на раждането. Бях много силна, почти звук не издадох... но вътрешно направо крещях от болка. И така се и случи, преминах през цялата красота, създадена от този процес наречен раждане. В 12 часа и 10минути се роди дъщеря ми. Дадоха ми да я целуна и вече бях забравила за всичко през което преминах през последните 10 часа.
От този момент аз съм майка. Вече 20 месеца се старая да давам всичко от себе си тя да е щастлива. Дадох много безсънни вечери, и все още го правя. Ежедневно мислите ми са почти единствено върху нея. Преди да родя бях силно уверена в себе си, бях над нещата, не се задълбочавах в мисли, бързо взимах решения. Но сега всичко се промени. Сега мисля, разсъждавам на друго ниво, по друг начин, за друг човек. Минаха дни, месеци. Дойде 14ти февруари, но вместо да го прекарам с мъжа ми, романтично, с чаша вино от ранен час(примерно) тази година празнувахме истински празник и то с розова торта!
Близо месец тя вече посещава ясла. Бях сигурна, че на нея много ще й харесва там, защото е общително дете. Така се и случи. Нямахме проблеми с приобщаването й в групата и бързо започна да остава за по цял ден. И така моята идилия, така да го нарека целодневното майчинство, ще приключи съвсем скоро и аз ще се завърна на работа.
Поне засега, преди да се появи част втора!










събота, 21 януари 2017 г.

New from Enzo... Part 3

Май нещо не мога да се спра с това Ензо... Имам толкова много други продукти, за които мога да пиша, ама не и не, отново сме на същата вълна. Просто попаднах случайно на супер продукти, от които съм меко казана възхитена. Отново съотношението качество:цена е на ниво.


Почти всички са запознати с продуктите на theBalm. Е, не са евтини, но пък са добри. Имах нужда от матова, бронзираща пудра и се спрях на Bahama Mama.


Известно време обмислях да си купя контуриращата палитра на Anastasia Beverly Hills, което и ще го направя в най-скоро време, когато се наканя да отида до София, но дотогава реших да тествам тази на Makeup Revolution, която е доста по-евтина и перфектна за експерименти.


Много съм доволна от спрея за обем на Tigi- Catwalk. Заслужава си да се пробва. Засега само веднъж съм го използвала и постигнах желаният ефект.


И остана попадението ми. Много съм доволнаааа. Като цяло марката Pierre Rene е непозната за мен, но пък не ми попречи да им тествам насипните сенки. И след като все още не са налични светлите тонове на Makeup Revolution в сайта, веднага намерих алтернатива именно в Pierre Rene. Взех си два нюанса и са страхотни!!!




Използвали ли сте някой от тези продукти ? :)))



Поздрави М.